14 янв. 2012 г., 13:28
Ти най-добре от всички ме познаваш.
Очаквала си с трепет всяка дума.
Най-верния ми път когато даваш,
след грешките ми триеш сякаш с гума.
Родила си ме и си ме създала.
Аз съм жена... и твоето момиче.
Ти никога до днес не ме предаде
и ме научи силно да обичам.
Добра да съм, но и да бъда силна,
любов да давам в мъката жестока.
В живота си доброто да постигам....
Да следвам гордо твоята заръка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация