Когат изгрее слънцето, силното, жаркото,
когат огрее очитети,тия големите, ярките.
Когат погали косите ти, меките, черните,
когат в уста целуне те, прегърне те, вземе те.
Моето милито с очите сънливите,
сънувало мамено, сънувало лъгано, за мене
тя милата, за мене излъгано.
Плаче тя малката, моята хубава,
тъгува сърцето, тъгува, че лъгано.
Чака тя, плаче, чака да мина, милата, значи моя любима.
Прости ми, жали ме, прости ми, че дадох,
прости ми, че тебе те клета предадох.
Знаеш ли, милата, малката, моята,
колкото пъти те търсех сред хората,
колкото пъти, мила, тъгувам, толкова пъти все тебе сънувам!
© Росен Кръстев Все права защищены
идеята...иска да се пипне още малко и става супер...
Добре дошъл, Росен!
-----
Когато изгрее слънцето силното, жаркото,
когато огрее очите ти, големите, ярките,
когато погали косите ти, меките, черните,
когато в уста те целуне, прегърне те, вземе те...
Моето милото, ти, с очите сънливите...
сънувало мамено, сънувало лъгано,
за мене то милото, за мене полъгано...
плаче тя малката, моята хубава,
тъгува сърцето, тъгува излъгано...
Чака тя, плаче, чака да мина,милата, значи моя любима...
прости ми, жали ме, прости, че те дадох,
прости ми, жали ме, че тебе клета предадох...
Знаеш ли, милата, малката , моята
колко пъти те търсих сред хората,
колкото пъти, мила, за тебе тъгувам,
толкова пъти, мила, тебе сънувам.
-----
Мисля си, че така е по-добре...с уважение, Росен.
позволих си, защото много ми хареса.