purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
8 дек. 2009 г., 00:28

Милена 

  Поэзия
863 0 6

 

Милена

 

Е, как защо?

Защото бяхме млади.

Защото бяхме хубави.

Защото се обичахме.

И помниш ли,

когато от едно дърво

се отрони листо

и се загуби

в пазвата ти,

колко дълго се рових

да го намеря -

това палавниче,

което още трепери

в сърцето ми?

Усмихна се вятърът

в косите ти,

облаче в очите ти

се начумери.

А после слънцето изгря -

беше

дъщеря ни.

И я нарекохме

 

Милена.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ... колко дълго се търси листо... замисли ме... Слънчев стих!
  • Благодаря на всички, а на Здравка Петева искам да кажа, че Добрич нехае за мен
  • Много е хубаво!
  • Да са ни живи и здрави дъщерите, и, дай Боже, много щастливи!
    И моята е Милена!
  • Красива любов, огряна от най-прекрасното слънце. Имам дъщеря и зная за какво говориш. Да са ни живи и здрави! Поздравления за прекрасния стих, Пурко (жалко, че не обичаш да те наричат Ангел - стихът ти е като песен на ангели).
Предложения
: ??:??