/тъжна приказка-песен за Една ВЕЧНА Любов/
Не ми подарявай пръстен, мили мой.
Не искам коприна и злато. Скъпи бижута.
Не сваляй звездите за мен от Небето.
Клетка ми изкови от Сърцето си!
Надалече да тръгнем, мили мой.
През девет планини, та в десета...
Жива вода да търсим. Ще намерим.
Капки Безценни, Вълшебен лек!
А после с теб двамата, мили мой!
Ще тръгнем по тази Земя чисти...
За всяко сърце по капка Жива вода.
Нека са здрави, щастливи! Всички.
Ще излекуваме с теб болните....
От капката слепите ще прогледнат...
Сакатите ще проходят,мили мой.
Злото в Добро ще превърнем!
Ще сторим да дойде Раят - на тая Земя.
Ангели с бели души ще бъдат човеците!
Тогава ще вляза в клетката, мили мой,
на твойто сърце. Вечно твоя ще бъда!
Продумай ми дума поне, мили мой....
Таз Чудна Приказка не ти ли харесва?
Ти и Аз. Двама красиви вълшебници.
И след Смъртта - неразделни!
........................
Заспала съм... На гроба ти, мили мой.
В прекрасен сън Теб сънувах...
Там бяхме заедно пак. Ти и Аз.
Заспала съм. А ти все тъй си в гроба.
Сънува ли с мен, мили мой?
Стани. Прегърни ме отново!
Събуди се от твоя леден сън...
Или и аз ще легна до теб... в гроба!
by Antonina
© Екатерина Камазовска Все права защищены
без думи