МИЛО МОЕ ДНЕВНИЧЕ!
... понякога тя идва на кафе
и кротко сяда в малката ми стая.
Палтото ѝ от черно кадифе
е със разпрано подгъвче по края.
Тя, много притеснителна, седи
и постоянно гледа циферблата.
Дори, дали преместил съм – следи,
квадратчето на следващата дата.
Изпушва три цигари наведнъж.
Ако съм гърбом, даже стават четири.
Говори ми за цъфналата ръж,
в която е вървяла с километри.
Червилото от своето чашле
старателно обира със салфетка.
И нейният пуловер от букле
ме шашка с виртуозната си плетка.
Преминала през три лъки слана,
била е нявга сигурно грандама.
Сега е само снопче Светлина! –
по-скоро си е зрителна измама.
Денят си тръгва – на автопилот,
и Тя изчезва нейде – из безкрая...
Ей тъй живея с нея цял живот! –
с Поезията в малката ми стая.
© Валери Станков Все права защищены