Милостиня за дядо Коледа
Снощи, на гарата, стареца мернах.
Имаше дълга и бяла брада.
И ми се стори (дали пък е верно?),
че съм го виждала нейде с торба.
Някакъв спомен за зимни звънчета,
лампички цветни, красива елха,
коледни сладки и много джуджета -
върна ме някъде, в друга страна.
И се огледах (кога ще порасна?) -
впряга с елени потърсих с очи.
Дядото-просяк, със сивото палто,
беше приседнал, от всички, встрани.
С плетени грубо, различни чорапи
и с панталон, чийто цвят не личи,
бедният старец, с шала зацапан,
кротко погледна ме с гладни очи.
Знам, че е глупаво, знам, че е детско...
(Просто, не може да бъде това!)
Но си нарекох банкнотата дето,
пуснах в студената, стара ръка.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Хубаво стихотворение, Радост!
-
благодаря за коментарите!
-
бяло и черно
приказка и действителност
Много хубава творба! -
"Знам, че е глупаво, знам, че е детско...
(Просто, не може да бъде това!)"
Най- сигурният белег на порастването
когато с вътрешните си очи
съзираш във околното пространство
несбъднатите нечии мечти
за нещо много просто - хляб и покрив,
с доверие протегната ръка...
Когато даваш получаваш толкова,
че да изглежда по-добър светът...
Ех, Рег... Обичат те думите... -
Споделям посланието! Трябва да бъдем милостиви за всички! Хубаво е, Рег!
-
Много силен и въздействащ стих. Твоята сила е, че можеш да пишеш за обикновените неща, които понякога дори не забелязваме, но го правиш така, че винаги успяваш да ни развълнуваш чрез творчеството си.
-
Живи и здрави, поети, възпяващи доброто! Стихът ти ме разтърси!
-
Тъжна е била тази среща!
Въздействащ стих! Харесах много! -
Съвременният дядо Коледа в нашата страна.
Да си пожелаем една по-добра година за всички...
Поздравления, Радост!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
