Едно красиво девойче

                         ме пресрещна

                         на улицата и попита:

                         "Ти ли си

                         Янко Панайотов?"

                         "Да" - смотолевих аз.

                         "Чела съм поезията Ви,

                         в нея няма нищо!"

                         "Как да няма?

                                      Има жега,

                                              страст,

                                              препускане,

                                              черен хумор,

                                              скоч и бира.

                          В нея има нещо,

                          което издува панталоните,

                                     връща вярата,

                                     пълни стомасите,

                                     поразява враговете".

                          Тя се засмя и продължи

                          по улицата.

                         Момичето имаше най-дългите

                         крака на света, от

                         които щеше да излезе

                         хубаво стихотворение!