13 мая 2009 г., 22:51

Мимолетно 

  Поэзия
770 0 0

Облечена в своето черно и бяло,

Той чаша със вино по нея разля.

Секунди отне, червеното разпростря се

надлъж и нашир по женското ù сърце.

 

Устните негови смело се впуснаха,

искащи да убият нейните страхове.

Скришом поглеждайки двамата в тъмното,

отпиваха близост и сладко им бе.

 

Усмихнал накрая деня ù за сбогом,

Той в друга посока пое...

До сълзи разпалил среднощния огън,

остави след себе си привкус любовен.

 

© Емили Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??