sorris0 (Сюзън Смърт)
176 415
15 дек. 2009 г., 14:10

Мимолетност 

  Поэзия » Философская
431 0 4

 

Часовникът тиктака.

Стрелките лющят циферблата.

Затварят поредния кръг -

траектория, добре позната.

 

Не чувстваш, че всеки кръг,

всяко "тик" и всяко "так"

заключват в себе си секундите

на твоя живот.

Малко по малко се стопяват

и оставят краткотрайна следа,

като снежинките кацнали

на мокрия асфалт.

 

Лято, зима..

после пак..

Нямаш време! Не осъзнаваш ли?

Мимолетност е животът ти,

а ти го губиш в онзи кръг.

 

Само съдиш и нараняваш,

забравил си какво е да прощаваш.

А някой ден ще съжаляваш,

но секундите ти ще ги няма.

 

Ще са заключени в стрелките

на часовника, отдавна вече спрял.

И ще съжаляваш, че звука му си забравил

... тик-так...

© Сюзън Смърт Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??