Потънал в бездните на тъмнината,
поглъщам жадно всеки лъч.
Омаян, в дебрите на тишината,
ме пронизва всяка глъч.
На всяка крачка спомени налазват,
Препускат мисли, вятър, ек.
Живот в миналото ми показват,
Но не и изход, бягство, лек.
Върни се минало нерадостно,
отново да те извървя.
На живота да погледна сладостно,
и мир в душата си да въдворя.