Минало незабравено си ти!
 Минало, от което много ме боли.
 Още помня твоите очи,
 още в сънищата се промъкваш ти.

 Минало незабравено си ти!
 Как идваш непоканен в моите мечти.
 Как сутрин, отваряйки очи,
 с болка осъзнавам, че не си до мене ти.
 

 Минало незарбавено е твоят глас
 и още копнея да сме двама - ти и аз.
 Искам те още, искам те само за мен,
 искам ти да ме обичаш, дори един, единствен ден.

 Изминават дни и месеци, и часове...
 Желая така, както играчката си иска мъничко дете.
 Искам силно аз да те прегърна
 и с цялата си топлина и обич нежно аз да те обгърна.

 Зная, че всичко приключи отдавна между нас,
 знам, но не спирам да мечтая всеки ден и час.
 Мечтая да погледнеш в моето лице
 и да излекуваш болното в мен сърце.

 Знам, че ти ме нарани,знам че ти сърцето ми разби,
 знам, че с безразличието твое,болка силна ти ми причини.
 Знам, че не трябва да те понмя,но много силно ме боли.
 Моля те, кажи ми: "Съжалявам" и знам, че сърцето ми ще ти прости.

 Минало незабравено си ти, но бъдеще светло и топло, моля те, стани.
 Минало незабравено не трябва да си ти,
 миналото трябва да забравим и наново да започнем своите съвместни дни.
 Минало запомнящо си ти, ти си моята вяра, спомени, мечти...