4 нояб. 2004 г., 16:37
Минало си ти за мен
Моето сърце за спомен ти дадох,
не поисках нищо, за себе си.
Да си верен единствено поисках,
на думите и на сърцето си.
Но вместо сърце, имаш камък
Как живееш така, кажи как?
Защо запали в мен този пламък?
Като си безчувствен пак.
Не съм била само аз. Нали?
Погледни ме в очите и ми кажи.
За да спре в мен да вали. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация