Пълен е шкафът със спомени -
хартийки, капачки от бира,
сламки, писма от любовници...
И има място за още такива!
Пазя ги. Не бих ги изхвърлила!
Те са моето шарено минало.
Всеки път, щом в шкафчето бръкна,
ми напомнят колко много съм имала!
Всяко малко "боклуче" е щастие.
Боже, колко "боклуци" обичам!
Колко спомени... Всичко туй аз ли съм?!
Сякаш била съм друго момиче...
Те създадоха моята същност!
Как бих могла да ги хвърля!?
Ако ги няма, не бих била същата,
не бих пораснала смела и мъдра...
Затуй ги пазя - шарени спомени,
подредени в шкафче за минало.
Мойто бъдеще още в зародиш...
И има място за още такива!
"боклучета", "боклучета", но са част от нас
или от някой, скъп за нас (дори като спомен)...