Страшно е, че пиша за теб в минало време.

Сълзите се стичат наобратно,

Стрелките на часовника 

упорито стоят на мястото си.

Дъхът ми спира при мисълта,

че в живота аз и ти е нещо невъзможно.

Защото приказките не винаги са с добър край,

звярът не винаги може да се опитоми.

Принцесата не винаги намира своя принц,

понякога остава в плен на магията на своя сън,о

от целувките на принцове е страшно несъбудена.

Не ни е отредено да сме заедно,

пътищата ни не се пресичат.

Аз съм далеч, на север, при русалките и мечтите.

Търся нови хоризонти, оставих всичко при теб.

Обещавам върна ли се, да ме видиш

в театъра на последния ред по средата.

Далеч от светлината на прожекторите,

ще те гледам- Данте лудо влюбен

в своята Беатриче.