15 янв. 2007 г., 21:31

минава време 

  Поэзия
893 0 4
Минава времето сякаш едва едва,
а аз броя дните, които остават.
Кога ще го видя, кога ще е до мен...
И сякаш плаче небето с мене,
плаче по-силно и по-силно вали.
И сърцето по-бавно, и по-бавно тупти,
че той е далече и не виждам онези очи.
Сутрин слънцето ми се усмихва
и  целува сякаш от него.
Знам и той там нейде в света,
за мене мисли и чака деня,
в който ще сме двамата, като едно пред света.
Вечер в лунна прегръдка заспивам
отново сама, но усещам как
чрез луната той ме прегръща сега.
Звездите греят и яркия път
към него ми сочат, че той е там
и като мен замечтано гледа в нощта.
И сякаш любовни знаци навсякаде има
и усещам, че от когато го обичам
дори и далеч да е
аз се чувствам безкрайно щастлива.

© Бени Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "И сякаш любовни знаци навсякаде има
    и усещам, че от когато го обичам
    дори и далеч да е
    аз се чуствам безкрайно щастлива. " Обичам...
    хм...
    Поздрав и
  • Поздрав за стиха!
  • Благодаря ти Анни,взаимна е,усмивки
  • Важното е да знаеш,че е взаимно и да си щастливаИначе всичко друго се оправя от самосебе си
    Поздрав!
Предложения
: ??:??