14 нояб. 2006 г., 18:42

Миниатюри 

  Поэзия
606 0 11
Миниатюри

Мимът
има нужда
само от себе си,
за да стигне до нас
и разбърка
душите ни.

* * *
Пясъчен остров
примамва
уморените
кораби
и ги поглъща
безмилостно,
а брегът
е толкова
близо...

* * *
За да прогледне,
пясъкът се превръща
в чупливо стъкло...

* * *
Леки,
изпъстрени с облаци
и пламтящи пред залез
са небостъргачите,
отразили
един върху друг
разграфено
небе.

* * *
Стоя вцепенена,
докато спомен
и днешност
разнищват
пътеките,
които ме
водят
към
теб,
но
щом
песен
небесна
заблести
с цветовете си,
тичам вече по тях...

© Доли Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??