***
Като хлапачка съм готова...
Не искам да броя годините.
Защо оставих без любов
животът ми край мен да мине?
Къде, къде бях до сега?
Душата ми не трябва да умира,
захвърлена и в самота.
Защо стоя и чакам?
Аз чакам и мълча.
***
С надежда гледам телефона,
оглушала да чуя гласа.
И спасение моля...
Спасение моля...
Но съвсем онемя телефона.
И далечен, гласът си мълчи.
А пък аз мълчаливо се моля:
Позвъни! Позвъни! Позвъни!
© Роза Василева Все права защищены
C vancheto13 (Иваничка Петкова)
Удоволствие си!
Благодаря ти!