27 мар. 2022 г., 08:46  

Минно поле 

  Поэзия » Философская
482 2 4
Сърцето ми е твърде близко.
Но не твърдя, че разпознавам
туптежа в тънката си ризка,
след който ме пробожда вляво.
За болките си не говоря.
Но то ме кара да усещам –
какво е да тежи от горест
и колко в мене е горещо.
Не го съветвам – нямам сили
да скърпя всичките пробойни.
Достатъчно ми е – върви ли
по-вярно от навит часовник. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Все права защищены

Предложения
: ??:??