27 мар. 2022 г., 08:46  

Минно поле 

  Поэзия » Философская
449 2 4

МИННО ПОЛЕ

 

Сърцето ми е твърде близко.

Но не твърдя, че разпознавам

туптежа в тънката си ризка,

след който ме пробожда вляво.

 

За болките си не говоря.

Но то ме кара да усещам –

какво е да тежи от горест

и колко в мене е горещо.

 

Не го съветвам – нямам сили

да скърпя всичките пробойни.

Достатъчно ми е – върви ли

по-вярно от навит часовник.

 

Среднощ когато притишава

и ми се струва, че умирам,

надявам се да бъде право

във избора на ориентири.

 

Ще докуцукам до финала –

и няма как да го подмина.

След всяка следваща раздяла

у мене се взривяват мини.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??