Мъжете си отидоха момчета,
но завещаха силната си вяра.
Днес ехото повтаря им завета,
а ноктите страхливо крие звяра.
Загинаха с идеята свещенна,
България да бъде и пребъде.
Балканът още болката им стене
и още поробителите съди.
Останали завинаги момчета,
героите ни вечно ще живеят.
Поети ги възпяват във куплети,
певци за подвизите песни пеят.
Знамето с бродираната фраза
за свободата, във музея тръпне.
То сякаш още, пътят ни показва
и още е готово в бой да тръгне.
Със златни букви, имена ни светят.
Минута днес за тях да помълчим.
Признателни, да сложим стръкче цвете
за бъдеще на щерка и на син.
© Валентин Йорданов Все права защищены