И идвам пак за малко, ей така, на гости.
И обич пак ти давам, тъй набързо.
Врата след мене някой ще залости,
ще прекъсне туй, що ни свързва.
За минута само да съм с тебе,
да почувствам, че една съм.
Минута нежност време
и след това сама съм.
И идваш пак за малко, ей така, на гости.
И обич ти ми даваш, но понякога.
Вратата винаги залостваш
и само се надявам да се връщаш
… всякога.
© Венелина Атанасова Все права защищены