13 февр. 2007 г., 02:55
Минути, после всичко свършва,
но какви минути - сякаш че летя,
сякаш като вейка ще се скърша,
под гъвкавата ти, бушуваща снага.
Минути, всичко след това зъглъхва,
но какви минути - до небето страстен шум,
сякаш лава от вулкан по мен се плъзга,
във удоволствие изгаря превъзбуден ум.
Минути, и отново става тъмно,
но какви минути - ярка, райска светлина,
до предел пришпорени, до дъно,
до изтощение раздавт се тела. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация