МИНЬОРИ

С нокти преравяхме земята.

Търсихме скала с жълт метал.

С лудост си набивахме главата,

сякаш Бог акъл не беше дал.

Прави заспивахме в влажни забои,

умирахме и виехме в калта.

На карти залагахме домашни устои.

Забравили на село угарта.

Вечер взривявахме на щастието дните,

криехме се зад броня алкохол.

Като изпушен фас захвърляхме вините.

Печахме се в собствената сол.

Пусти са забоите удавени,

на взрива са мокри фитилите.

Умираме по болници забравени.

И вечер плачем

  ... за това ни стигат силите.