През квадратните нишки на моето перде,
над покриви с димящи комини,
в януарското утро минзухар расте
и осветява бузите му сини.
Разтопен сняг сипе на зимното сърце,
отмива незабравените ласки,
които го галеха с остро перце,
туптящо в измъчени окраски.
Люлее минзухара своя ясен хоризонт,
в морски лазур се небето синее,
над бели поля пробягва надеждния свод
и в рукналите потоци живее...