hixxtam (Найден Найденов)
314 585
12 апр. 2004 г., 14:59

Мир на праха им! 

  Поэзия
3139 1 3


Поклон!

Къде сте, желания,
диви стремежи,
любовни послания,
житейски копнежи?
Къде сте, отминали
мигове скрити?
В очите застинали
пак са сълзите...
Всичко е някак си
тъй безразлично,
а болката стене
тъжно, трагично,
покрила деца
и тяхната младост,
мъка в сърцата,
прогонена радост.
Нелепа случайност,
преди възкресение,
Бог безучастен,
Свищов - в погребения...

***

Възкресение

Звън камбанен!
В свята нощ
църква обикалям.
Свещ горяща,
Божа мощ,
Богу се прекланям.
Да прогледне
в този час,
в нас души да зърне,
че сме бедни
и без глас
в тежки мъки зъзнем.
Не ни чува
то се знае,
глух е векове.
Свят светува
той - нехае...
Тъй му е добре.
Уж е разпнат
и възкръсва
добрини да прави.
В Лим потъват
(пак се кръстя)
деца там се давят.
Буца в гърлото
- проклиням
всичко всемогъщо-
кръста дървен
и стихия...
Стон в Свищовски къщи.

***

Безсилие

Покрива ме смог безразличие...
тъмно, лепкаво, мазно.
Сляп за простора на птиците
в блато душевно и празно.

Раждам в регрес и безполодие.
Очи от стъкло не сълзят.
Човешко, житейско подобие,
безсмислие в гибелен свят.

Нося безропотно кръста си.
В нощите дълги насън -
каданс от застинали фотоси
утрото... слънцето вън.

Вървя, но движение няма.
Искам да легна в калта.
умора... умора само остана
в бесилие, студ, суета.

© Найден Найденов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И аз като Радо не мога да повярвам, че стиховете не са нито оценени, нито коментирани, а са едни от най-посещаваните в сайта. Наистина ме разчувства! Понякога жестокостта, която се случва край нас е повече от колкото можем да понесем.
  • Жалко,че чуствата за написването на тези стихове са били породени от тази тръгична случка.Не знам защо никои не е дал коментар.Аз лично за първи път попадам на тези стихове,връщаики се назад,защотото има много поезия в този сите,а аз не съм имал възможност да прочета всичко.Оценката е 6,но още веднъж-жалко,че причините за написването са били случилото се събитиеНадявам се в животът да се случват повече хубави неща,за да можем да пишем повече за тях и да забравим,че лошото съществува.
  • Погледнах детските лица
    с пламъчето помежду им.
    Очите ми покри мъгла,
    останах в миг без думи.

    Животът често е жесток,
    зъл и кръвожаден съдник
    и казват изпраща смърта,
    за много грехове присъда.

    Сега скърбят безброй сърца,
    без грехове и прегрешение,
    защо тогава наказа ДЕЦА,
    дето за грехове са нямали време.
Предложения
: ??:??