Мираж

 

Зашо всичко е мираж,

защо всеки път, когато те доближа,

ти се изпаряваш, а аз умирам?

Защо наказваш ме така?

 

Не изпитваш ли същото?

Не ме ли обичаш вече?

Не, не може да е истина.

Кажи, че е просто мираж.

 

Кажи, че се лъжа.

Ако трябва, излъжи ме!

Не, недей си тръгва!

Остани, не, не, н,е не, не, не ме напускай!!!

 

Не, не казвай, че всичко е било мираж.

Не казвай, че всичко е било игра!

Не, не казвай, че не си ме обичала.

Знам, че не е вярно, по дяволите!

 

Защо, за Бога, ме лъжеш?

Защо отиде при друг?

Той обича ли те повече от мене?

Той с какво ме превъзхожда толкоз?

 

Вървя, а дъждът ме бие безжалостно,

но ми е приятел той!

Прикрива той сълзите ми безброй.

Вървя, спъвам се, падам, страдам, за какво?

 

Прибирам се без душа.

Прибирам се без сърце в мрачен дом.

Прибирам се без надежда!

Прибирам спомените и забравям...