МИРАЖ
Да усещаш мириса на морето и да знаеш,
че никога няма да достигнеш дълбините му.
Неговите вълни да се разбиват
в големите скални върхове,
а сърцето ти да се пречупва на две
и всичко да ти е така необяснимо...
Да виждаш как светлината на луната
подарява надежда на всички хора
и да знаеш, че няма да си като нея.
Да имаш приспособителни мечти,
да очертаваш нови пътища
и да знаеш, че нищо не правиш.
Калта и прахта по улиците
да изпитват съжаление към теб...
Да мислиш за пъстрото поле,
да разсъждаваш върху отминалото време
и същевременно нищо да не казваш.
Да търсиш внимание от "непоносимите",
да прегръщаш несъществуващи тела,
да пееш във вихъра на страстта балади
и какво ли още не...
Само и единствено, за да потърсиш утеха...
Уморих се от всичко това!
Искам само да живея спокойно...
Да усещам мириса на морето,
да виждам надеждата на луната
и да разсъждавам като нормален човек.
Толкова много ли искам?
Като глас в пустиня е моя живот...
Като сърце без кръв са моите мечти...
Като стрък без лист е моята душа...
Изгубен в неизвестни пространства,
аз летя... Летя и живея...
Живея и крепя полумъртвото си тяло.
Само полъхът на вятъра ме разбира,
защото съм като него - мираж,
който оставя незабележими следи,
виждащи ги онези същества,
на които Бог е дал душа и сърце...
Истинска душа. Истинско сърце.
Тук е мястото да поставя многоточие,
защото запетайката, макар поставена -
винаги ме връща обратно в пепелта...
Янислав Иванов
© Янислав Иванов Все права защищены