Мираж лъжлив не си, щом чувствам
лъчите ти отново в мен.
Сияния звънливи вкусвам
от твоя глас преизвисен.
И нито в нощ, и нито в ден,
дори за час, дори за миг
от теб ще бъда разделен,
лелеян мой, блажен светлик.
Очите нежния ти лик,
макар далеч да е, съзират.
Сърцето ми за теб е в пик
и вени огнено пулсират.
Сценарий имат друг съдбите,
но как да спрат сега душите?
© Асенчо Грудев Все права защищены
Истинска класика...