2 окт. 2007 г., 10:13

Мисия 

  Поэзия
918 0 16
Видях я.
Самотната къщурка,
навръх баира.
Брулена от ветровете,
но държи се, не умира!
Докосваща звездите и небето,
а в подножието й - милиони слънчогледи.
Изпитах радост.
Съвсем е
обяснимо.
И колкото минава времето,
разбирам - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Маринчева Все права защищены

Предложения
: ??:??