Искам да заспя

и в съня пак тебе да сънувам.

Искам да заспя.

Искам в онзи свят измислен да царувам.

Но сънят не ме обгръща.

Мисля си за теб сама в нощта.

И мисълта за теб във моя ум се връща.

И мислите играят с мен игра.

Игра, в която бързайки се гонят.

За къде ли бързат? Бързат да докоснат теб,

но в бързината сълзи се ронят,

защото само мислено си с мен.

Нощта е тиха, ясна.

Звездите пламенно мъждукат в небосвода син.

И тишината глуха е толкова прекрасна,

че навява спомен във главата ми един...

Как, когато ти си близо,

във сърцето пламъкът искри,

но когато си отидеш,

всичко в мене ме боли.

Чувствам как ми е студено.

Щом навън вали, и в мен вали.

Студено е и на сърцето заледено.

Навън трещи, а в мен боли.

Навярно мога и друг да обичам,

но сърцето сега за тебе тупти.

Тебе любов те наричам,

ала не искам от любовта да загорчи.

Та мисълта, що към тебе все ме води,

изгаря ме отвътре и сега.

Изгаря ме, защото знам, че мога

да чуя твоя глас, ако поискам, на часа.