15 мая 2010 г., 12:36

Мисли 

  Поэзия » Пародии
867 0 7

 

 

 

Ей! Стига...!


Защо се блъскате

и как крещите,

като разюздани

на женския пазар...?


От малките пчелички,

сега, по-зле жужите

и жилите, а уж били сте

вий за цяр...


Почивен ден,

а вий свистите,

като глупака – вятъра

в хамбар...


На хората,

по-умни, във главите...

пак чупите последния

дувар...


И рамките

безогледно трошите...

Съня крадете, тихо

като жар...


Безкръвни

демони! – ехтите...

и тръшвате поредния

товар...


Надсмивате се,

ловко със лъжите

играете си с мене

на комар...


Във ред не щете

да се озаптите...

Сега ще ви объркам,

като зар...

...

А мисли сте...

изкусно вий творите

със ангелски,

безмълвен чар...


Ей! Стига...!


Сега ще ви напиша!

Дано се помирите

в ума ми! - нали...

едничък сте ми... дар...


(15.05.2010г.)


© Агапея Полис Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Чест е за мен, че съм Ви доставила това удоволствие. Краси, хубаво е, че се заразяваш от рими, а не от други - неприятни неща - тива е любимата ми "зараза" Тошко - и аз го писах, почти, "на глас"...
  • И на мене ми хареса. Дори го прочетох на глас
  • Хубаво!
  • В двуримен стих
    щом мислите държите
    доказвате им кой е
    всевластен господар!

    Ех, тия рими!
    Набват се в ушите.
    Промъкнаха се
    в моя коментар!

    Заразни са.
    Поздрав! и поща
  • Тези/мислите/ щяха да ми пръснат главата...и реших да ги напиша
    Радвам се, че ги споделихте с мен!
  • Хвана ги, а
    Само така! Можеш го
  • Много интересен стих!
    Мислите са това,което ни прави уникални!
    Поздрави!
Предложения
: ??:??