21 янв. 2009 г., 14:01
Пред мен вилнеят морските простори,
в обречен ход към вечността политат,
вълните с небесната вис си говорят
и нишки живот на хоризонта сплитат.
Море, земя, пространства, с вечна власт
око човешко мамите без насита,
аз с възхищение се срещам с вас
и пред разгънатата книга на живота питам:
Защо ли хората гордо величаят се, те
между дух и материя понесли бреме,
щом може съществуването да измете
с капка от силата си мигът време. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация