25 дек. 2005 г., 18:05

Мисли на една осъдена 

  Поэзия
869 0 0

Разтърси ме онази тръпка. Позната и желана. Мисля си за теб.
Задавам си въпроси след въпроси, но студено е моето сърце.
То се обгърна от лед - защитен механизъм - от болка и тъга.
Но понякога само от твоя поглед и леда се разтопява веднага.
Не искам. Опитвам се да го запазя за да живея, а не да горя.
Но за жалост, не винаги става така.
Понякога си мисля че успявам, опиянавам се от успеха си дори.
Но понякога и се заблуждавам, защото си още в мойте мисли.
И така минава моя безнадежден ден с надежда,
че все някога ще те изтръгна от своето сърце.

© Ванина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??