МИСЛИ ОКОЛО СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ
Остарях. Изведнъж и внезапно.
А изобщо не бях го предвидил.
Просто след парещо лято
ме грабна нечакана зима.
А есента. Есента ме подмина.
Но съм жив. Макар и напук
на всяка природна повеля.
И няма да тръгна оттук
точно във тази свещена неделя,
когато се моли за прошка всеки юмрук.
Коленичил, аз ще целувам ръката
и на тези, на които съм сторил беда,
и на другите, дето не ме разпознаха,
и влюбени във суетата не разбраха,
че зарад тях не сетих есента.
© Ангел Веселинов Все права защищены