koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
15 февр. 2016 г., 18:09

Мисли в кафенето 

  Поэзия » Другая
301 0 6

Изпил съм вече три кафета

във туй квартално кафене.

И падат всичките небета

над покрива на "Матине".

 

И рошаво е във главата,

а болката е във гръдта.

Променя се сега хавата

и между кръста, и пръстта.

 

Надеждата ми се изнизва

измежду пръстите така,

че болката ме днес пронизва

и аз оставам без крака.

 

Не мога вече да се вдигна

и да си нося своя кръст.

Но аз посмъртно ще достигна

достойния за мене ръст. 

© Никола Апостолов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Финалът ме усмихна...
    Честити публикации, Ники!
  • Хубаво е и ясно изразена тревога. Никока заедно с тебе имаме отпечатани стихове в Листопад на спомените.
  • И мене ме усмихна..., макар, че силните думи докосват и жегват...
  • Благодаря, Младене!
    Благодаря, Веси!
    Поздрави от мен и Ви желая хубав ден!
  • Харесах! Поздравления!
  • Финалът е демонстрация на чувство за хумор, при запазено достойнство. Не всеки има силата да се шегува със смъртта, дори и в един поетичен текст. А ти го правиш и то много умело, Никола! Поздрав и успешна седмица!
Предложения
: ??:??