9 янв. 2015 г., 16:07  

Мисли за живота 

  Поэзия
397 0 5

И щастието в шепичка си нося.

Надеждата в джоба ми стои.

А милостта от Господа си прося,

пък радостта отвсякъде струи.

 

Така е, друже, в сънищата само.

Живота е такъв и онакъв.

И не е само топло мъжко рамо,

а сЪлзи с пускане на скъпа кръв.

 

Живота е една желана сламка,

с която стигаме до Оня свят.

Една невидима житейска рамка,

побрала образа ни в звук и цвят.

 

Една добре маскирана надежда

за слава, за богатство и за път.

Една добре закърпена одежда,

надяната на тежък кръстопът.

 

Живота е дори едно плашило

за вардене на зрелия бостан.
А всеки божи ден е остро шило,

забиващо се в плътския ни стан.

 

Живота е космическа измама

и няма своя земен аналог.

Една и толкоз непозната драма,

че няма още писан каталог.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??