Мисли за мен,

за целувките ми сутрин,

за всяка дума, която премълчах.

Мисли за мен,

за всяка моя ласка,

за любовта, която ти уби.

Мисли за мен,

за моя поглед влюбен,

за сълзите, които тъй и не изплаках...

Мисли за мен,

за болката, която причини,

за спомените, за мечтите ни...

Мисли за мен,

когато нощем не можеш да спиш

и чувстваш се най-големият скитник.

Мисли за мен,

когато умираш от студ

и самотата е единственият ти другар.

Тогава помисли,

какво бях аз за теб...

Небях ли аз слънцето,

небях ли извор жива вода?

Обичаш ме, нали?

Съжеляваш, че ме загуби...

Мисли за мен,

за твойта жива рана,

за любовта,

от която сам избра да си отидеш.

Мисли за мен,

за неизречените въпроси

в мойте очи...

Мисли за мен...

За любовта, която ти загърби...