19 апр. 2008 г., 12:50

Мислиш, че блестиш 

  Поэзия
655 0 5
 

Живееш в собствената мъничка черупка,

вълнуваш се от дребнички неща,

завиждаш, че живея както искам,

завиждаш, че не следвам твойте смешни правила...

 

Оправданията ти като по план - едно след друго ги изреждаш.

Живуркаш, а си мислиш, че блестиш,

обичаш все да те обсипват със внимание,

обичаш да владетелстваш над "дребните души"...

 

Поспри и се огледай ти за малко,

излез от малкия си и изписан свят навън

и виж, че хора за мечтите си се жертват,

и аз ще се пожертвам, та за миг поне наистина да поблестя!...

© Лилия Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубаво е човек да излезе от своя калъф, да се огледа и...да поблести...Страхотно стихотворение
  • Нужен е блясък...
    на крилата на мечтите ще стигнеш звездите!
    с обич, Лилия.
  • браво Лилия !
    ее... малко смелост дори и когато корим
    искренно откровенно.
    стихът ти е въздействащ,
    поздрав !
  • наистина е мн добро....
  • Прекрасно като идея!
    Изпълнението е добро, мъъничко не му достига, за да е перфектно!
    / а може би искаш да кажеш вместо владетелстваш - властваш?/
    Поздрачета!
Предложения
: ??:??