„Мислите - трудните, мислите - скръбните“
Спаска Гацева
…щопуркат като деца.
Скришом играем на гоненка, криенка,
падам и търся до заранта.
Там, във хралупата, денем замират -
очакват и тръпнат лунния час.
Искам, не искам, ще ме нарочат -
проблясва нов стих на невидим компас.
© Христина Комаревска Все права защищены