Мистерия

Вече седмица над листа бял стоя
и творя ли, и творя...
След теб не остана празен ред - 
някак промени моя светоглед.

Листът се напълни с главни букви и черти,
описващи отдавна погубени мечти.
Всичко туй след тебе се роди.
Какво, за Бога, ти ми причини?

Влезе за секунди, а обърна всичко в мен...
сякаш избистри погледа ми замъглен.
Накара ме да мисля за какво ли не.
Все още не разбирам как получи се.

Мистерия дошла от най-дълбоки дълбини,
която единствена успя да ме плени
и някак тайничко ме промени.
Мистерията с най-хубави очи - това си ти!