Животът ми е пуст,
а може би не е.
Наранена от крила
на хилядите птици,
а може би не съм.
Изгонена от вятъра
във пустошта на тишината,
а може би не бях.
Може би виждах
нищета в чувствата,
самота в любовта,
празнота в погледа,
нежелание в тялото,
обида в думите,
пренебрежение в мислите,
отчуждение в сетивата,
а може би животът избяга от мен...
Но това е пътят на съдбата...
Това е законът на сътворението...
© Силвия Все права защищены