Необуздана мисъл самородна,

добро вещае, благородна .

Открехва тя врати – простори,

за които никой не говори.

Подклажда смислено огньове.

Сподавя болки и стонове.

Откликваща на плач и вопли.

Прегръща хора да ги стопли.

Не подбира стари, млади,

от дълбока скръб ги вади.

Калява нежните души,

не дава зло да ги руши.

Изправя паднали да станат,

а плачещите да престанат.

................................................

Чел ли си за тази мисъл?

Дали и друг я е описал?

Чуеш ли я в теб човече,

на яве претвори я вече !