Мисъл в полет

Крещи любовта като ято изплашени птици.

Лети през мечтите на литнали дни.

И огън разпален в лудост докосва.

и пръсти се вплитат в танца вълшебен.

Словата не стихват, тъй дълго мълчали.

         Скрито дълбоко  лежали.

           И е ясно!

Пътуват и нежност и свян.

Прегърнати от младежкия блян.

             И се лута и спира!

И чудо! Вяра прозира......

И всичко долита в тръпнеща длан.

А песента на вече кротнали птици шепне

сред природата там.

Където просторът човешки докосва

своя храм.

И мисъл в полет доказва,

че време и чувство не те оставят сам.