Как искам да те докосна, но вятърът ме спира.
Притиска ме до себе си.
Къде си ти, мое стъклено видение.
Балконът ми замръзна от мисли за теб, а ти си бил близо до мен.
Обръщам се, всичко е снежно...
Ръцете ми се стопиха, когато те видях.
Ти си толкова нежен, че аз се превърнах в огъня за теб.
Топлиш ме като се допра до теб, галиш ме като тръпка, но париш ме от любов.
Замислих се.
Почудих се за миг и осъзнах, ти си моята страст, която е написана върху лист хартия.
Гледам те, усещам те, премръзнала съм от любов по теб.
Ще те погледна отново и ще ти кажа - това не е сън.
© Десислава Танева Все права защищены