30 июн. 2020 г., 15:47
Над мамещата бездна
небето цяло е събрало
лазур от облак и слънца
в голямо синьо огледало.
Изплувал от митичен бряг,
сред крясъка на бели птици,
долита бризът със делфински смях,
окъпан в шарени зеници.
А утрото е сън на мида,
нощта-загадъчна жена.
Във лятото почти заспива
неясен спомен за снега. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация