Mimoza20 (Мария Николова)
121 748
20 июл. 2018 г., 03:14

Митинг 

  Поэзия » Философская
722 2 3

На митинг, хората са смели

Мислят, към доброто да вървят

Имат някакви, неясни цели

Искат времето да завъртят.

 

Така ще бъде само на площада

Уверени, задружни ще крещят

Утре, законът без пощада

Ще ги накаже, дори и задържат.

 

Отдавна на прогреса е известно

Беден ли си, искаш ли права

Прекършен си, това е лесно

Опонентът не държи - слова.

 

Неравенството, движи страховете

За власт, надмощие над враговете

Готови са, да скършат раменете

"Най-верните" на народа - Синовете!

© Мария Николова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздравления за силния стих, Мария!
  • Точно пресъздаден ,реален до болка стих!
    Поздравления Миме!!!
  • Смели са най-вече недалновидните. Това се използва от властимащите, за да изкарат достатъчна бройка такива на дирижирани от тях митинги, с оглед постигане на набелязаните от тях цели. Стадото се люшка между желанието си за промяна и това да живее по старому, защото е попривикнало към него, а промяната винаги крие неизвестност. И все пак има моменти, когато следва да сме национално отговорни и да напълним площадите. Това трябва да се случва и като социален рефлекс за коригиране линията на управление на преялите с власт. Но винаги трябва да помним, че сваляйки от власт едните на власт могат да дойдат по-лошите и така сами да си вкараме автогол. Замислящ е поетичния ти текст, Мария. Добре е, че споделяш тревогите си. Поздравление!
Предложения
: ??:??