marielen65 (Мари Елен- Даниела Стамова)
287 263
12 июн. 2018 г., 01:17

Мизансцена 

  Поэзия
563 2 3

Мизансцена

 

В театър на абсурдите, се вкарах.

Сама. Усмихната, но песимист.

И ролята, наивна, си подкарах.

Но без амбиция. Останах си статист.

 

Останах си отзад. Във мизансцена.

Като невярващ в божествата, атеист.

Защото, за да си отпред, на авансцена,

е нужно  да си прероден артист.

© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "прероден" или може би "роден" артист. Ако си роден, си винаги на авансцена. Но... там са и интермедиите на живота.. Много хубаво. Харесва ми когато има подтекст. Както е тук...
  • Дани!
  • Не мила. За да си на аванс сцената е нужно да изгаряш от вътре и да пренасяш този огън върху другите. Този огън не ти дава мира ни денем, ни нощем. Той не те тормози. Без него не си жив. Поздрав за темата и за хубавата творба.
Предложения
: ??:??