Хората мъчат се да оцелеят,

свързват двата края едвам,

вместо достойно да живеят -

от мизерията им ги е срам!

А има и други - по-щастливи,

те за тяхна сметка богатеят,

кожодери, вълци грабливи,

на техен гръб те живеят.

Съвестта ми ме мъчи -

чувам аз как страдат,

как бедният се гърчи

и така докато пада.

А "съвестите" блеят, спят,

на слепи, глухи се правят,

вместо бедния да защитят -

за мъката му те "забравят".

Нищо не ги трогва, вълнува,

освен собствения интерес,

затова бедният ще мизерува

в тая държава утре и днес!