dimibs (ДИМА)
49 183
5 июн. 2009 г., 13:51

Младост 

  Поэзия
758 0 3

Младостта ми - кристална чаша,

разби я твоето сърце сломено.

Душата ми, прободе я не игла,

а дума - върната монета.

Младостта ми-пясъчен часовник,

а зад него куп остарели мечти.

Младостта ми - жълта старица,

уморена, изплашена, но кралица,

седи на трона недостижима,

остана ù неспокойната усмивка.

Младост моя, моя си сестра,

младост моя, с детско сърце!

Затупкай и събери всички лъчи,

за да закичиш  върху палавите ми коси

венец от топли багри и талисман от

                               страстни целувки ми дари!

© ДИМА Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Защото младостта си отива бързо по принцип пропилява се за глупости...
  • Бравоооооо!
    Незабравимоооооооооооо!
    Поклон,прегръдка топла за мислите ти и темата на стиха ти.
  • А на мен ми хареса.Звучи ми като песен.Хубаво е!
Предложения
: ??:??