limeruna (Йоана)
565 3355
25 окт. 2016 г., 23:23

Мрачина 

  Поэзия
393 2 4

 

Аз живея от прости неща.

Онези, сложните, не ги разбирам,

очаквам да се прибереш през нощта

и тихо да ми подариш всемира.


Пропилявам се в детска вина,

че не мога да ти подаря безкрая,

но приличам на глуха луна,

избеляла в тревоги по рая...

 

Едничък цвят, най-ярък наесен

се спуска в очите ти, толкова весел.

Светът ни привършва, духът ни приспива...

 

Той живее от прости неща.

Онези, сложните, не ги разбира,

очаква да се приберем през нощта

и тихо да му подарим всемира.

 

Пропилява се в детска вина,

че не може да дава безкрая.

А ние сме сенки, видели цвета си

в очите на вятъра...

 

Но ние сме...

 

© Йоана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасен стих, Йоана! Поздравявам те!
  • Много светлина има в тази"мрачина".
    Поздрав!
  • Прекрасен стих, Йоана!
  • Тук си съвсем различна, Йоана. Копнежно нежна. Умееш да се превъплъщаваш. Стихотворението ти е като еделвайс, който грее самотно на някоя висока полянка, сгушена сред непристъпни върхове. Затова ми стана Любимо!
Предложения
: ??:??