Млечен път

Луната тихо ми нашепва,

че време е да си вървиш.

А аз искам във ръце

благородно

твоята усмивка да открадна.

Тъй невинно гледам те как спиш

не бих могла

магията да разваля

на твоята и моя

млечна красота.

Писъкът космичен

разцепи мисълта.

Ах таз Луна, май скоро ще намразя

покаже ли се гордо тя

мигът за мене е угаснал.

Минутата тече, а с нея и вечността.

По млечен път ще те изпратя.

А ти ще ме запазиш ли

поне до сутринта?

Ах таз Луна ... не ме забравяй

по пътя към дома!